Създаване на зона на видимост

Този инструмент идентифицира областите, от които местата за входни данни на наблюдателите могат да се видят, като се отчита топографията на повърхността. Местата за входни данни за наблюдател могат да представляват наблюдатели (например хора на земята или наблюдатели в противопожарна кула) или наблюдавани обекти (например вятърни турбини, водни кули, превозни средства или други хора). Резултатите определят областите, които могат да се видят от местата на наблюдателите.

Както наблюдателите, така и наблюдаваните обекти могат да имат височина над земята и тези височини се използват за определяне на видимостта. Например, зоната на видимост, изчислена за вятърни турбини с височина 300 фута и човек с височина 6 фута, стоящ на земята, обикновено е по-голяма от зоната на видимост, изчислена за турбини с височина 200 фута и човек с височина 5 фута.

В резултатите със слоя се записва броят на случаите, в които всяко местоположение на клетка във входния растер на повърхността може да бъде видяно от входните точки за наблюдение. На невидимите клетки се задават стойности NoData.

Ако е поставена отметка върху Използване на текущия ообхват на картата, ще бъдат анализирани само растерната област и точките на наблюдателя, които са видими в рамките на текущия обхват на картата. Ако не е поставена отметка, всички наблюдателни точки във входния слой ще бъдат анализирани, дори ако са извън текущия обхват на картата.

Надморска височина

Надморската височкина, която да се използва за изчисляване на зоната на видимост.

Ако вертикалната единица на входните данни за надморска височина е различна от хоризонталната, например когато стойностите на надморската височина са представени във футове, но координатната система е в метри, повърхността трябва да има дефинирана вертикална координатна система. Причината за това е, че инструментът използва вертикалните (Z) и хоризонталните (XY) единици, за да изчисли коефициента Z за анализа на зоната на видимост. Без вертикална координатна система и следователно без налична информация за единицата Z, инструментът ще приеме, че единицата Z е същата като единицата XY. Резултатът от това е, че за анализа ще се използва вътрешен Z фактор от 1.0, което може да доведе до неочаквани резултати.

Надморската височина може да бъде цяло число или число с плаваща запетая.

Точкови обекти, които представляват местоположения на наблюдател

Точковите обекти, които представляват местата на наблюдателите при изчисляването на зоните на видимост.

Оптимизиране за

Методът за оптимизиране, който да се използва за изчисляване на зоната на видимост.

Speed — Този метод оптимизира скоростта на обработка, като заменя известна точност на резултата за по-висока производителност. Това е настройка по подразбиране.
Accuracy — Този метод е оптимизиран по отношение на точността на резултатите за сметка на по-дългото време за обработка.

Максимално разстояние за наблюдение

Въведете гранично разстояние, на което се спира изчисляването на видимите области. Отвъд това разстояние не може да се определи дали точките на наблюдателя и другите обекти се виждат взаимно.

Можете да зададете цифрова стойност, представляваща линейно разстояние, или да изберете цифрово поле от входните данни за наблюдател. Ако е предоставено поле, стойностите, съдържащи се в полето, трябва да бъдат в същата мерна единица като единицата x,y на входните данни за кота на релефа.

Имайте предвид, че големите стойности ще увеличат времето за изчисление. Освен ако не е посочено друго, максималното разстояние по подразбиране се изчислява въз основа на разделителната способност и обхвата на входните данни за височината на релефа.

Този параметър е полезен за моделиране на определени явления. Например, чрез ограничаване на ообхвата на видимост можете да моделирате метеорологични условия като лека мъгла. По подобен начин, ограничаването на обхвата на видимост може да Ви даде възможност да контролирате времето на деня, като приблизително отчетете ефекта на здрача.

Максимално разстояние за наблюдение

Минимално разстояние за наблюдение

Въведете разстоянието, от което трябва да започне изчисляването на видимите площи. Клетките на повърхността, които са по-близо до това разстояние, не се виждат от изходните данни, но все пак могат да блокират видимостта на клетките между минималното и максималното разстояние на наблюдение.

Този параметър е полезен за контролиране на анализираната зона на видимост на определено разстояние от наблюдателя. Например, ако оценявате видимостта от върха на сграда до отдалечен парк, можете да зададете минимално разстояние за гледане, за да изключите близките области, които не представляват интерес, и да постигнете по-добра скорост на обработка.

Минимално разстояние за наблюдение

Разстоянието е 3D

Задайте дали параметрите за минимално и максимално разстояние на наблюдение да се измерват по триизмерен начин или по по-опростен, двуизмерен начин. Когато е поставена отметка върху тази опция, разстоянията за наблюдение се разглеждат като 3D разстояние. Когато не е поставена отметка, разстоянията за наблюдение се разглеждат като 2D разстояние.

2D разстоянието е простото линейно разстояние, измерено между наблюдателя и целта, като се използват техните проектирани местоположения на морското равнище. Триизмерното разстояние дава по-реалистична стойност, като взема предвид относителната им височина.

Височина на местоположения на наблюдател

Въведете височина на местоположението на Вашия наблюдател.

Можете да посочите или числова стойност, представляваща височината на всички наблюдатели, или като поле, което представя височината на всеки наблюдател. Ако е предоставено поле, стойностите, съдържащи се в полето, трябва да бъдат в същата мерна единица като единицата Z на входните данни за висоична на релефа.

Височина на местоположения на наблюдател

Височина на наблюдатели

Въведете височината над земята на местата за наблюдение.

Можете да зададете или числова стойност за височината, или поле от входните данни за наблюдател. Ако е предоставено поле, стойностите, съдържащи се в полето, трябва да бъдат в същата мерна единица като единицата z на входните данни за кота на релефа.

По подразбиране е 6 фута. Ако гледате от високо място, например от наблюдателна кула или висока сграда, използвайте тази височина. По време на изчисляването на ъгъла на зоната на видимост, тази стойност се добавя към височината на наблюдателя, ако е зададена; в противен случай се добавя към интерполираната стойност z на повърхността.

Височина на наблюдатели

Височина на цел

Въведете височината на структурите или хората на земята, която се използва за определяне на видимостта.

В резултат на това се определят зоните, в които наблюдател може да види тези обекти на земята. Обратното също е вярно – обектите на земята могат да видят точката на наблюдателя.

Следват някои примери за настройки на височината на цел:

Ако точките с входни данни представляват вятърни турбини и искате да определите къде стоящите на земята хора могат да видят турбините, въведете средната височина на човек (приблизително 6 фута).
Ако точките Ви с входни данни представляват противопожарни наблюдателни кули и искате да определите кои наблюдателни кули могат да видят димен шлейф, който се издига на височина 20 фута или повече, въведете 20 фута за целевата височина.
Ако точките Ви с входни дани представляват панорамни гледки по някои пътища или пътеки и искате да определите къде могат да се видят вятърни турбини с височина 400 фута или повече, въведете 400 фута за височина.
Ако точките Ви с входни данни представляват панорамни гледки и искате да определите каква площ на земята могат да видят хората, които стоят на гледката, въведете нула за височината на целта.

Височина на наблюдатели

Изходната височина да стане видима

Името на изходния резултат за надземното ниво (AGL). Резултатът от AGL е растер, в който стойността на всяка клетка е минималната височина, която трябва да се добави към иначе невидима клетка, за да стане тя видима за поне един наблюдател. На клетките, които вече са били видими, ще бъде присвоена стойност 0 в този изходен растер.

Име на резултатен слой

Името на слоя, който ще бъде създаден в Моето съдържание и добавен към картата. Името по подразбиране се основава на името на инструмента и името на входния слой. Ако слоят вече съществува, ще бъдете подканени да посочите друго име.

Можете да посочите името на слоя в Моето съдържание, където резултатът ще бъде запазен с помощта на падащото меню Запазване на резултат в. Ако имате права за създаване на слоеве с плочки и динамични изображения, можете да посочите кой тип слой да се генерира в изходните данни, като използвате падащото поле Запазване като.